Вечно
за коричка хляб се борим.
И кога до смърт ще се презорим?

Успеем ли
стените да съборим
на гадният животец, който водим,

ще усетим
полъха на свободата
на метафизиката на крилата.

Високо
и дълбоко да проникнем
в изгубения смисъл да надникнем.

Но спира ни
коричка плесенясал хляб.
И глад! Защо изгубихме душевният си глад?

Защото сме оплетени във примки
на толкоз материални нещица,
с глада за хляб сме сключили премирие,
но в дан сме дали нашите крила.

именно